Between two worlds: Между два свята

A poem shared between my languages.

Над два различни свята хвърлям сянка разделена:
покълнах във единият, но в него не живея.
във другият живея, но не му принадлежа.

Above two different worlds, I cast divided shadow:
the one I first took root in, but where I live no longer,
the other — where I live, but where I don’t belong.

Спомени от първият, от сънища подгонени,
причакват ме, нападат – иззад мирис, песен, залез
и пълнят ме с носталгия така, че ме боли.

Memories of the first one, driven out by dreams
waylay and assault me from behind a scent, a sunset,
and fill me with nostalgia, fill me so it hurts.

В другия подреждам вейчици и клони,
протягам плахо корени и почвата опипвам
дълго, колебливо преди да се разлистя.

In the other one I tidy branches, shoots and twigs,
shyly stretching roots and feeling out the soil
tentatively, slowly, before my buds unfold.

Откършените клони все още в мен сълзят
и колко много рани по ствола грапавеят,
зараснали набързо, нелекувани. Сами.

The bare and broken branches weep desolately in me,
so many old wounds roughen the bark—once smooth and tender,
healed in haste, uncared for. Healed all alone.

Опитвам се да свържа световете си в един.
За втория си свят на първия да кажа-
по-дълго да остане корена ми впит.

I try to link my worlds and merge them into one.
To grasp the second one and tell the first about it,
to keep my roots in there and feel I still belong.

Но твърде са далече, твърде са различни.
Сезоните са други, и птиците, и песните,
и слънцето и вятъра. И въздуха дори…

But they are way too different — lands apart and oceans.
The seasons are unlike, the birds, the songs, the weather,
the clouds, the wind, the sun. The light. The air I breathe…

…

Над два различни свята разперила съм клони.
И смело се разлиствам във новата гора
от хора като мен – дърветата без корени.

Above two different worlds I’ve stretched my green-leafed branches.
Growing bold and strong in this memory-less forest
of people just like me — the trees that have no roots.